Внимателно с козметиката – иборът винаги е голям

избор на козметика

Candida albicans, Pseudomonas aeruginosa, E. coli, Aspergillus niger и Stephylococcus aureus – са не просто звучни латински думи, а основните ” мишени” на консервантите в козметичната индустрия.

Консервантите се използват, за да убиват клетките на гъби, бактерии и микроби, които не би трябвало да се съдържат в продуктите. Микроорганизмите потенциално могат да доведат до сериозни инфекции на кожата и в тялото. Консервантите не спират попадането им в продукта, а само ограничават тяхното развитие.

Бактериите и гъбичките могат да се появят в козметичните средства по няколко начина.

Производителите често обвиняват потребителите за внасянето на микроби в продукта, по време на използването му, ако се използват големи опаковки, от много хора или ако продуктите стоят на влажни и топли места.

Факт, който не е в полза на козметичната индустрия е, че заразяването на продуктите може да се случи още при производството им.

Дори използвани в малки количества, консервантите носят риск за цялата кожа, абсорбират се, могат да попаднат в кръвта и с нея да достигнат до всяка част на тялото.

За създателите на козметични продукти, избирането и използването на ефективни консерванти е сложно, защото, за да са ефективни, те трябва да отговарят на следните критерии:

  • Да бъдат ефикасни срещу широк кръг микроорганизми;
  • Да бъдат дългодействащи;
  • Да действат още при първия знак за зараза;
  • Да не дразнят чувствителната кожа;
  • Да са нетоксични и недразнещи;
  • Да са съвместими с другите съставки на продукта;
  • Да са устойчиви при съхранение и да действат при различно рН;
  • Да проявяват активност само спрямо микроорганизмите;
  • Да имат приятна миризма и цвят;
  • Да са на достъпни цени;

Нито едно консервиращо вещество, естествено или изкуствено, не изпълнява целия списък с изисквания. Заради това производителите често смесват няколко различни консерванта в един продукт. Друга причина за използването на повече от един консервант е разтворимостта им. Някои от тях са водоразтворими, а други мастноразтворими.

Проблемът е, че най-често използваните консерванти, могат да предизвикат дерматити и други реакции на кожата. И колкото зле да звучи, някои от тях крият още по-сериозни рискове за здравето.

Най-често използваните консервиращи вещества са парабените. Те действат като хормона естроген. Следи от тях са откривани дори в тумори на гърдата.

Друго често използвано вещество в козметиката е биоцидът Kathon CG, който съдържа карцирогена метилхлоротиазолинон, както и DMDM хидантоин, също потенциален карцироген.

Консерванти, съдържащи живак, като тимерозала, понякога се използват в гримовете за очи и лосионите за премахване на грим. Продължителното им използване води до увреждане на очите.

За производителите не винаги е изгодно да използват естествени консервиращи вещества, каквито са етеричните масла, билките, екстрактите от плодове и захар. Те не винаги са предпочитани, защото животът на продукта може да се скъси и съответно опаковката му ще бъде по-малка. Но все пак доброто ни здраве би трябвало да стои над интересите на индустрията.

Често в един продукт се използват едновременно естествени и изкуствени консерванти. Наличието на вредните от тях, някак си се “забравя” да бъде споменато в рекламата му. Напротив – твърди се, че козметичното средство е натурално и безопасно.

Може би просто не трябва да сме прекалено доверчиви, а винаги да проверяваме какво точно пише на етикетите.

Нещата, които прочетем там, биха били обезпокояващи, ако съдържат някоя от следните съставки: бензоена киселина, бутил хидрокситолуен, бутилпарабен, алкилбензоат, диазолидинил, ЕДТА, хидантоин, етилпарабен, формалдехид, изобутилпарабен, метилхлоротиазолинон, метилпарабен, пропилпарабен и салицилова киселина.

Прочетем ли, че някой от гореизброените консерванти се съдържа в даден козметичен продукт, по-добре е да го оставим на рафта в магазина, все пак искаме да сме здрави по-дълго време и да се радваме на красотата си.

Следващата стъпка е да потърсим заместител на желаната козметика, в който да се съдържат естествени консерванти като: алое вера, екстракт от цитруси, карамфил, кипарис, евкалипт, лавандула, манука, прополис, розов цвят, розмарин, градински чай, сандалово дърво, зелен чай, мате, мащерка, юка или дъбилни вещества от кората на върби.

А какво да правим с вече подредените в банята ни продукти, които са се оказали не толкова натурални, колкото бяхме разбрали от рекламата им? За по-добре развити общества, може би няма да е проблем най-малкото да се обадим на телефона, посочен от производителя и да поискаме обяснение за заблудата, в която ни е въвлякъл. Тук, в България, обаче, най-разумно за сега е просто да изхвърлим псевдонатуралната козметика.

Нели Петкова