Посттравматично стресово разстройство: Ето кога е наложително да позволите намесата на психолог

посттравматично стресово разстройство

Хората, преживели животозастрашаващо събитие или тежък случай, засегнал близките им, не успяват да се освободят от травмиращите спомени

Ако сте попаднали в ситуация, в която сте поставени под голям риск за живота си, или сте претърпели друго тежко събитие, то по всяка вероятност може да изпитате на гърба си и последствията под формата на посттравматично стресово разстройство.

Нарушението в психиката, което е съпроводено от силна тревога, обикновено се изразява като ретроспекции, кошмари, безпокойство, връщане на лентата към неприятния случай и т.н.

Симптомите може да се влошат и да са продължителни – в рамките на месеци, или дори години. Те не само са натоварващи, но създават и пречки за ежедневното функциониране, което вече изисква намеса от специалист.

Психолог в София при посттравматично стресово разстройство

Признаците са особено отчетливи и не оставят никакво съмнение, че е необходима терапия.

Професионалистите ги обособяват в четири групи:

  1.   Болезнени и натрапчиви спомени
  2.   Бягство от темата
  3.   Силен негативизъм
  4.   Нетипични промени в емоционалните реакции и поведението

Понякога проявите са индивидуални, като те е напълно нормално да се изменят във времето. Има хора, които отключват симптомите в рамките на месец след травматичното събитие, но има и такива, засегнати от тях години по-късно.

Болезнените спомени неизменно причиняват терзания, защото повтарят като на лента събитието. От това страда и сънят, тъй като е завладян от кошмари и сценарии, подвластни на подсъзнателните страхове.

Когато човек се срещне очи в очи с детайли, които може да напомнят за травматичната случка, тогава тялото реагира не само емоционално, но и физически.

Избягването е характерно тогава, когато страдащите се стремят максимално да не мислят и да не говорят за случилото се. Те полагат старания да се откъснат от другите, от места или занимания, които ги връщат обратно към ужасните спомени.

Негативизмът променя настроението и мисленето им. Това рефлектира и върху способността за поддържането на близки взаимоотношения. Страдащите се изолират, не общуват истински дори с приятелите си и семейството си. Те загубват интерес към дейностите, които преди са им създавали радост и удоволствие.

И не на последно място, психосоматичните белези сочат, че тези хора се стряскат лесно. Склонни са да злоупотребяват с алкохол и на саморазрушително поведение.

Раздразнителни са, имат изблици на ярост и агресия.

При децата консултацията с психолог е задължителна. Те са склонни да реагират по различен начин от възрастните, съществува и опасността травматичното събитие да се отрази на пълноценното им развитие.

Евгения Атанасова