Преди съществуването на интернет, новинарските вестници свързваха хората

Преди появата на интернет, социалните медии и кабелната телевизия – всекидневникът свързваше жителите и съседите помежду им чрез истории, снимки и публикувани събития. Баба ми и дядо ми са живели в една и съща къща, на едно и също парче земя, в една и съща котловина, в един и същи окръг в продължение на десетилетия. Всекидневникът е бил от основно значение за тях. Татко Ръс ценеше местния вестник. Всеки ден, след като се прибираше от работа, той изпиваше чаша кафе и четеше вестника.

Вглъбен в новините, той не говореше, докато не прегледа всяка страница. Никой не можеше да чете вестника, докато той не свърши, защото искаше страниците да са подредени. Аз търпеливо изчаквах, за да прочета карикатурите и комиксите. А съботният вестник ми се струваше много специален, защото комиксите бяха в ярки цветове, а не в черно и бяло мастило.

„Шазам!“ – това казваше Гомер Пайл в телевизионното си предаване, когато беше радостно изненадан. Като дете бях изумен, че един навит на руло вестник може да се разгъне в голям вестник с много страници. Харесваше ми и усещането на тънката хартия върху пръстите ми, както и хрущящият звук при обръщането на страниците.

Мама Хила изрязваше всички снимки или истории за хора, които познаваше, и запазваше изрезките от вестници, докато не пожълтяха от възрастта. Благодарение на възпитанието си в хълмовете на Апалачите тя използваше повторно почти всичко. С по-старите вестници обличала дъното на клетките за птици, рафтовете в мазето или увивала зеленчуците от градината, за да ги подарява на съседите. След като татко Ръс се пенсионира от стоманодобивния комбинат, той продължава да използва вестниците.

След чаша кафе той излизаше на верандата всеки ден около 16:00 ч. и чакаше разносвачът да му донесе вестникарска връзка със събитията в окръга: Разрешения за брак, съобщения за раждане, смърт в раздела за некролози и съобщения за завършване на училище. През лятото обичаше да чете за събитията на окръжния панаир. Обичаше да разглежда снимките на спечелилите проекти на 4-H. P. Т. Барнъм заяви: „Който няма вестник, той е откъснат от своя вид.“

Когато посещавах дома им като възрастен, дневният вестник беше на кухненската маса, а седмичните вестници бяха подредени на купчина върху плота. Мама Хила ме питаше: „Искаш ли да прочетеш вестника?“ Отговарях: „Да, разбира се, че искам.“ След като татко Ръс почина, мама Хила продължи да получава местния вестник. Той беше като част от тяхното семейство. Изобретяването на съвременните технологични устройства замени вестниците за голяма част от по-младите хора.

Те използват Facebook, Twitter, Snapchat, Instagram, Tumblr, YouTube, подкасти, приложения и интернет сайтове за своята информация. Въпреки че промяната е необходима, тя е и страшна. Но някои неща, като местните вестници, трябва да останат непокътнати. Майкъл Конъли се оплаква: „Вестникът е центърът на общността, той е един от опорните стълбове на общността и това няма да бъде заменено от уебсайтове и блогове“.

Съгласен съм. От какво се нуждае един вестник? „Това, от което се нуждае един вестник в новините си, в заглавията си и на редакционната си страница, е краткост, хумор, сила на описанието, сатира, оригиналност, добър литературен стил, умно сгъстяване и точност, точност, точност!“ – заявява Джоузеф Пулицър. Как жителите на града да покажат подкрепата си за местния вестник? Абонаментите за печатни вестници са намалели, но предполагам, че онлайн изданието пести дървета.

Катлийн Маклафлин, журналистка от „Гардиън“, отговори: „И така, какво можете да направите? Простичкото решение се крие във вас, скъпи читателю. Намерете ценна за живота ви новинарска емисия и плащайте за нея. Просто и ясно. Това не е дългосрочно решение, но трябва хората да спрат да очакват, че новините ще бъдат същите като въздуха и слънчевата светлина – абсолютно безплатни.“ Все още ми харесва да чета хартиени копия на вестници.

Все още ми харесва да усещам тънката хартия върху пръстите си и да слушам хрущящия звук, когато страниците се обръщат. И насърчавам читателите да подкрепят своя местен вестник.