Родители и деца

Други
майка с дете

Може и да не си признавате, но сигурно ви се е случвало… И сте го правили (поне веднъж) – да излъжете детето си.

Те могат да бъдат различни – да предпазим детето, да не нарушим спокойствието му, да не го разстройваме, да формираме определено поведение у него и т.н. Понякога родителите лъжат, че правят всичко правилно, за да прикрият собствената си несъвършеност. Или за да изразят надеждата, че може би пък децата им ще успеят да направят всичко правилно и ще са по-добри от тях. Най-често използваме „дребните“ лъжи, за да накараме детето да слуша или да се държи по определен начин. Например често си служим с образи като Торбалан, баба Яга,

Ламята в ситуациите, когато малчо не иска да се храни, да спи или да си играе с играчките т.н. Колкото и незначителни да ти изглеждат тези „хитринки“, продължителното им използване в даден момент може да се окаже причина за нещо по-сериозно – страх, безпокойство, напрежение. Както знаем, лъжата може да бъде и благородна. Да кажеш на едно 2-годишно дете, че рисунката му „на нищо не прилича“, е недопустимо. А понякога хлапето задава въпроси по детски, на които е трудно да му отговориш съвсем „истински“ – просто защото е още твърде малко. Прибягвайки към лъжата в общуването си с децата, трябва да отчиташ най-вече възрастта им.

Бъди Внимателна

Не прекалявай с лъжите, за да не се стигне до там, че заради едно детско хранене да се загуби честността и доверието да се „загубят“ във вашите отношения. Не трябва всяко споходило ни безпокойство, да превръщаме в проблем за малкото човече. Още повече че информацията, която му даваме, трябва да може да бъде разбрана и асимилирана от него. Дори в „трудните“ ситуации (например раздялата с татко) не си измисляй веднага какви ли не небивалици. Опитай се да потърсиш деликатен отговор на достъпен език. Спестяването на много истини и прекалената защита на мъничето могат да се окажат бомба със закъснител.

Евгения Атанасова
Latest posts by Евгения Атанасова (see all)