Фалшивите диаманти

Да фалшифицират диаманти хората започнали веднага след като осъзнали тяхната ценност и съответно стойност в парични знаци. Според историческите източници първите сведения за подобни фалшификации идват от Древен Египет, но и в днешно време проблемът с изготвянето на копия на скъпоценни камъни е все още актуален и предвид достиженията на науката е издигнат на друго ниво.

Под маската на истински диаманти с естествен произход се крият най-различни материали – от груби домашни ментета предвидени за неизкушените от скъпоценните камъни до творения на научната мисъл, които могат да бъдат разпознати само от скъпа апаратура и експерт оценители. Защото едно е човек съзнателно да купи заместител на природния диамант и съвсем друго да плати значителна сума за нещо, което в действителност е много по-евтино.

В средата на двадесет век настъпва нова ера в историята на диамантите – шведските учени започват да превръщат графита в изкуствени скъпоценни камъни. Физико-химичните свойства на синтетическите камъни и на истинските диаманти са практически еднакви и дори в лабораторни условия те се отличават трудно. Изкуствените камъни като правило са ярки, с наситени цветове, малки – не повече от карат и с необичайно висока чистота. Да се синтезират диаманти е сложен и скъп процес от порядъка на 60-80% от стойността на камъните с естествен произход, но поради факта, че в последно време все повече синтетични брилянти намират приложение в бижутерията масовото им производство намалява производствените разходи.

Но и до преди откриването на изкуствения синтез фалшификаторите са опитвали да представят своите творения за истински. В миналото за да бъде заменен даден диамант се използвало оловно –борно стъкло, което умелите фалшификатори без особен труд успявали да превърнат в копие на оригинала и след това по различни начини да го заменят.

За диаманти мошениците могат да предлагат безцветни топази, сапфири, кварц, берил, стъкло с подложка, линобат, титанат стронций, синтетически муасанит, гранати и т.н. Доста широко разпространен заместител е и фианита /кубически циркониев окис/

Съвременните имитации изключително много приличат на диамантите. От една страна това е добре за хората, които искат да изглеждат добре, но не могат да си го позволят, а от друга се създава простор за работа на мошениците. Съществуват домашни способи за това да се отличи оригиналния диамант от фалшификата, но те не са сигурни и бих посъветвал хората да се въздържат от прилагането им, а да се обръщат към дипломирани експерт оценители, притежаващи опит и специализирано хемологично оборудване. Не на последно място желаещите да притежават истински диаманти трябва да се обръщат към коректни търговци с изградено име и разполагащи със съответните кадри, които да гарантират, че това, което купувате е натурален диамант и данните от сертификата са достоверни.