Изпрати статията на E-Mail

Абонирай се за Е-Бюлетин

Всяко време си има своите болести. Преобладаващите заболявания в определен исторически период имат дълбоки причини в социалната и икономическата структура на обществото, а от там и в манталитета и поведението на хората. Психологът Панайот Рандев - основател и ръководител на Институт „Ре-Генезис” в София прави кратък „прелет” от високо на човешката история, за да покаже, че болестите на 21 век са и все повече ще бъдат свързани с проблеми с личностната идентичност и ще пораждат имунно-базирани болести.

В праисторическите периоди хората са страдали и умирали поради външни причини - инциденти и травми по време на лов и схватка с противник. През древността населението се е стопявало от войни, природни бедствия и епидемии, изчезвали са цели цивилизации.

Причината за гибелта на древните латиноамерикански култури може да се разгледа от друг малко известен ъгъл. Голяма част от населението е измряло не толкова от битки, а от вирусите и заболяванията, пренесени от испанските конквистадори. Обратен е случаят с белите завоеватели на Южна Африка, тръгнали от Холандия. След като се отправили към екваториалните джунгли от юг на север, по модела на завладяването на Дивия Запад от други европейци преди тях, те били покосени от странни местни болести. Причината е, че микробите и вирусите, които съществуват в отделните части на света по протежение на паралелите са сходни. Но когато те се пренасят в различни държави по меридиана, често са пагубни за неподготвеното за тях население, както е в случая с древните жители на Латинска Америка.

Малко хора знаят, че броят на бактериите и другите чужди организми в нашето тяло е 10 пъти по-голям от броя на собствените ни клетки. Ето защо това, което се случва с тези бактерии в нас и начинът,по който ние си взаимодействаме с тях, е много важен и за здравето ни, и за заболяванията ни.

В недалечно бъдеще ще се изправим пред вътрешна екологична катастрофа, по подобие на глобалната екологична криза. Трябва да се грижим не само за поддържане на глобалното разнообразие на видовете, но и за разнообразието на „добрите и полезните” бактерии вътре в нас. Ако по някакво чудо те изчезнат в един миг, надали ще останем здрави, дори е съмнително, че ще сме живи за повече от месец.

Днес не само бизнесът, политиката и пътуванията, но и разпространението и обмена на информация между вирусите и бактериите се глобализира. Те имат своя еквивалент на човешкия интернет. Причината е, че хора и стоки се движат между различни точки на земното кълбо. Докато в древността и Средновековието хората са водили заседнал начин на живот и са обитавали ареала около своето село. Така те са били столетия и хилядолетия в една и съща среда не само като природни дадености, но и като микрофлора и микрофауна, около и вътре в тях. Много малък процент жителите са пътешествали. Масовите епидемии векове наред са били инфекциозни, на лошата хигиена и беднотията.

Но от края на 18 и през целия 19 век започват да се появяват „модни” страдания сред аристократичния и бизнес елит. В Англия след Френската революция било престижно да се оплакваш от „меланхолия”. Кралските особи в цяла Европа се надпреварвали да се жалват от хипохондрия. През 19 век в артистичните среди се стигнало до там, че на туберкулозата започнало да се придава романтична същност.

През този период, особено младите дами започват да се оправдават с т.нар. хистеричност. Тя често се проявява във временна функционална „парализа” на определен орган. Причината е, че жените ставали жертва на вътрешен конфликт - мечтаели за достоен, интересен и дори разкрепостен живот, но са били ограничавани от семейните и социалните норми. Точно по това време се появява Фройдистката школа, която се занимава с решаване на тези проблеми. Това продължава до двете световни войни, след които обяснимо започват да се повишават заболяванията на нервна почва. Появява се психологическата школа на психосоматиката. Веруюто на последователите й е в свещената седморка психосоматични болести (астма, ревматоиден артрит, улцерозен колит, артериална хипертония, невродерматити, тиреотоксикоза, пептична язва), които възникват при специфични лични и семейни ситуации. Например, ако имаш властна майка и си потискан от нея и си момче, доста вероятно е да се разболееш от астма. Ако не отстояваш себе си и „преглъщаш” възмущението си, има голяма вероятност да развиеш язва и т.н..

В разклатения свят след Втората световна война, който известния американски писател Х.Милър нарече „кошмар с кондициониран въздух”, започва „бум” на тревожността, страх, депресия, разстройства на емоционалността.

60-те години на 20 век също си имат своята здравна и социална специфика. Във времената, когато на запад се водят битки за правата на различните малцинствени и онеправдани социални групи като чернокожите, жените, пенсионерите, хомосексуалистите, младите, и се пропагандира свободната любов, започва увеличаване на раздвояването на личността и шизофрениите.

През 80-те в западния свят вече настъпва криза в старите и търсене на нови ценности. Жителите на богатите „бели страни” живеят доста добре и на фона на постигнатото благополучие започват да се терзаят от духовни дилеми - „Какъв е смисълът на живота ми ?”, „За какво и как да живея, за да съм щастлив ?” са често задавани въпроси. Ненамирането на отговор, на които пък провокира нарастване на самоубийствата и фанатичните прояви. Това е времето на бума на всякакви зависимости - от цигари, алкохол, наркотици, хазарт и др., които бързо преминават през 90-те в начеването на повсеместна криза на идентичността. Тя започва в развитите и богати западни страни, а у нас се усеща с години и десетилетия закъснение, посочва Рандев.

„Пионери” в тази област пак са американците. Кризата започва със зависимост не от упойващи вещества, а от хора, идеи, от консуматорския начин на живот и мислене. Средностатистическата американска домакиня вече забравя себе си в името на това да направи най-хубавата манджа, детето й да има най-мощния лаптоп и да направи най-страхотното парти. Коя е тя, какво харесва няма значение, важното е мъжа, детето и приятелите да са доволни. Разбира се, времето между двете партита от лято до лято прекарва в пазаруване и гледане на сериали. Дори и да свърши поредната сапунка, тя се вълнува и навърта космически сметки, за да обяснява на приятелки какво е станало с героите. Така милиони тв зрители неусетно започват да живеят чужд живот.

Все по-популярни и масови стават различните реалити шоута по телевизията, в които ние с часове войаьорстваме чужди животи. Докато жените плачат с поредната Есмералда, мъжете бълнуват победата на любимия отбор. И двата пола ”се закотвят” в някаква друга реалност, по-важна и хубава от служебните проблеми и семейните задължения. Човечеството е разделено на две - нашите фенове и всички останали, които са глупави и непросветени. Така всичко става много просто - в света има черно и бяло, лесно ни е, но и ставаме по-едномерни и опростени. Такива хора са много удобни за бизнеса и политиката, защото лесно се манипулират. Те са идеалните избиратели и перфектните потребители на всевъзможни стоки.

И това не е най-страшното. Развитието на технологиите е нож с две остриета. То е по-бързо, отколкото огромните маси могат да се справят психологически с него, смята Панайот Рандев. Много скоро 3D- технологията ще е демоде, защото в глобалната мрежа и телевизията ще навлязат 5 и 6 D. Човек ще се облича в нещо като водолазен костюм или скафандър, чрез които ще преживява не само зрително и слухово случващото се на екрана.

Ще вдишва миризмите от екрана и ще има тактилни усещания не само по кожата, но и във вътрешните си органи. А не всеки е готов да преживее в собствената си кожа екшън филм или да даде под наем собственото си тяло. Но ще има хиляди хора, които ще стоят с часове и дни, и ще гледат в интернет или такава телевизия. Те ще бъдат пристрастени към този чужд живот и техният собствен няма да е от значение. В урбанизираните държави причината за тези процеси е, че няма време. Работим по 10-12 часа и просто нямаме сили и време за нещо повече от филмче или мач.

Ще има и модерна шизофрения - те ще пускат във виртуалния свят свои двойници, които ще имат отделна съдба - например Аз, Менидъжрът или Аз, Любовникът. Доста скоро ще нарасне броят на изгубените из виртуалните лабиринти хора. Скоро наркоманиите или шизофрениите ще започнат да ни се струват като детска игра, прогнозира психологът.

Как да се спасим от дебнещата криза на идентичността? Едно от решенията е превенцията, но тя е нещо, с което не се справяме добре и в момента, защото поставяме акцента не на формиране на отговорно и зряло поведение у подрастващите, а разнообразни забрани пред тях. Но психолозите отдавна са доказали, че негативните забрани и наказания са неефективни (и нашият народ го е казал – „бий магаре – по-магаре”). Положителното стимулиране и развитие е магистралният път. А поощренията не са най-силната черта на нашите родители, медии и институции. Целокупното общество не успява да обясни или да подготви тийнейджърите за опасностите в живота и в интернет. Просто децата се въртят в „казана” на глобалната информация, без да им подаваме спасителната пръчка, за да се ориентират.

Друг вариант е да се търси спасение във връщането към природата. Все повече ще стават „екообщностите” - екоселища, в които ще живеят без комуникации и преса. Но това също ще е бягство от проблема. Едно от решенията на макрониво е още сега всеки от нас и отделни групи да проявяват гражданска позиция. Големият въпрос е как да се създаде у хората отговорно ползване на цялата интернет култура, както и умения за справяне с предизвикателствата на все по-мозаичния свят.

Но по-важното е какво да прави всеки от нас, за да не бъде пометен от тази криза на идентичността. В България засега сме пощадени от нея, защото сме твърде далеч от пълното благополучие. Решението е да направиш себе си, по–сложен и по-многомерен. Ежедневието да не е от работа вкъщи и обратно. Добре е човек да има поне две, а защо не и три и четири работи или полета на реализация. Значителна част от нашенците изпълняват това изискване, но поради икономически мотиви. Важното е да имаме повече интереси, хобита, приятелски кръгове. С едната компания да ходим на туризъм, а другата да е, например, от клуба по салса, по тенис, филателия и т.н.

За да имаш устои и в личния живот, например, една жена не трябва да е прекалено свързана емоционално, материално и т.н. с един мъж, та макар и да е съпруга й. Защото, ако връзката приключи, човек трябва да има някаква „опорна точка” в света, благодарение на която да се изправи и продължи напред. Не е лошо, да са бизнес партньори, но всеки да има някакъв „остров на спасението” - хоби, алтернативна среда или допълнителен интерес или сфера. Стига да имаме възможност, е добре да инвестираме в своето не само професионално, но и личностно развитие. Да „открадваме” време да прочитаме нещо, което не е свързано с работата ни или семейните задължения (готварски рецепти и т.н). Това, че от нас се иска да сме перфектния мениджър, лекар, юрист или родител е нож с две остриета и доста ограничаващо. За съжаление, повечето хора нямат нито време, нито пари за странични хобита. Ако сме вътрешно по-разнообразни , ежедневният стрес няма да може да ни влияе в голяма степен. Това образно може да се представи така - при травмиращо събитие (пробойна), „корабът” ни няма да потъне, защото е разделен на десетки отделни херметични отсеци (хобита, интереси, алтернативни социални среди).

Но днешният свят е толкова богат и разнообразен, като пъзел, че всеки може да намери в него „своето парче”. А когато човек се погрижи са себе си, за своите желания и интереси, може да стопира появата на модерни болести. Защото повечето болести на 21 век няма да са проблем на някакъв конкретен орган или част от тялото, който можем да лекуваме с дадено лекарство или хирург да оперира, изреже или дори замени, а ще са болести на цялото ни тяло и психика, които няма как да лекуваме с едно или повече лекарства и няма как да оперираме или изрежем. Затова не необходимо да заменяме многоизмерния живот в 21 век с някаква външна интернет мрежа, та била тя и глобална, а по-скоро да създадем една вътрешна по-богата мрежа от свои интереси, хобита, стремежи, преживявания, роли, които ще направят живота ни не само по-интересен, по-разнообразен и по-богат, но и по-здрав.